Пуерперални инфекции – фокални огнища, мастит

Обратното развитие на матката - след продължително или твърде бързо раждане, при задръжка на плацентарни части и ципи. Обикновено не е свързано с инфекция. Матката стои по- високо, лохиите са кървави и след втората седмица след раждането. Дават се медикаменти, контрахиращи матката.

Lochiometra

Задръжка на лохиален секрет – запушване на вътрешния или външния отвор на цервикалния канал с ципи, кръвни съсиреци или други препятствия. Дават се медикаменти, контрахиращи матката.

• при атония
• при задръжани плацентарни части
• плацентарен полип (3- 5-и ден)

Лечението е кюретаж и даване на антибиотик.

Получават се най-често от инфектирани и незарастнали инфекции. Честотата им е около 7 - 15%. Причините са:

• възраст
• нисък белтък
• хиповитаминоза
• анемия
• грешки в оперативната техника

Лечението е оперативно и консервативно.

• повърхностни тромбози и тромбофлебити
• дълбоки тромбози и тромбофлебити

Причините са:

• хиперсъсирваемост по време на бременност
• късни токсикози на бременността
• забавено венозно оттичане на долните крайници – краката на бременната жена
• прилагане на естрогени, интраутеринни манипулации, прекарани тромбофлебитни заболявания.

Дълбокият тромбофлебит има склонност да емболизира, защото по-слабо е фиксиран към стената на вената и по-лесно се откъсва от мястото.

При повърхностния тромбофлебит има болезненост и уплътнение по хода на вената, зачервяване и отток.

При дълбокия има болки, температура (оставаща на едно ниво), ускорен пулс (стъпаловидно катерещ се, наречен пулс на Mahler), болки в подбедрицата – поради венозен застой, наречен симптом на Hommas.

Тромбозата на v. uterine може да се разпространи към v. iliaca interna, v. iliaca communis и v. femoralis. Получава се trombophlebitis axtremitates inferiaris post partum. Кракът е подут, болезнен, променя цвета си.

• Метрофлебит се получава при тежки утеринни инфекции и се наблюдава инволуция на матката, кръвенисти и гноевидни лохии, фебрилитет, ускорен стъпаловидно покачващ се пулс. Родилките се оплакват от тежест в корема, смущение в уринирането и дефекацията, повишена температура 38 – 39 градуса, ускорен пулс. В лабораторните изследвания левкоцитите са повишени. Не се повлиява от лечение с антибиотици.
• Белодробен тромбоемболизъм. При него се наблюдават диспнея, болки в гърдите, има рентгенова находка. При масивна емболия бързо може да настъпи смърт.

Профилактика:

• Даване на антикоагуланти – heparin, fraxiparin, aspirin.
• Ранно раздвижване на родилката – ставане от леглото, послеродовата гимнастика.
• Оводняване на родилката при протрахирано раждане.

Най-често се получават при sectio caesarea (оперативно раждане) или оперативни вагинални раждания. Има повишена температура, втрисане, учестен пулс, субинволуция на матката. Прилага се антибиотично лечение.

Това е възпалителен процес в млечната жлеза с инфекциозно – микробен характер.
Класифицира се:

• По клиничен стадий на заболяването:
  • Начален (серозен) мастит.
  • Инфилтративен мастит.
  • Гноен мастит:
    • инфилтративно – гноен
    • абцес на млечната жлеза
    • гнойно – некротичен
    • флегмонозен
    • гангренозен
• По клинична изява на заболяването:
  • Типична клетъчна форма.
  • Атипична клетъчна форма:
    • интрамамарен абцес
    • ретромамарен абцес

Честотата на мастита се наблюдава в около 0,5 до 20 % при родилките.

Причинител за това заболяване е стрептокок, който попада върху гръдните зърна през ръцете или по лимфен път (през рагадите).
От гледна точка на локализацията мастита бива:

• Повърхностен
• Дълбок
• Ретромамарен

Клинична картина

Протича с повишена температура, студени тръпки, болка в гърдите, смутена лактация. Появява се инфилтрат с лошо палпиращи се контури. Увеличени са лимфните възли. Движението на ръката е ограничено. Инфилтрата се ограничава добре. В стадия на нагноясване се влошава общото състояние на жената. Инфилтратът заема голяма част от гърдата и има болка. Палпацията е силно болезнена.

При оформяне на много флуктуиращи гнойни участъци говорим за флегмон. Клиничната картина при него протича тежко и може да доведе до сепсис.

Гангренозната форма е рядка и протича изключително тежко.

Лечението е:

• Антибиотик
• Радар
• Намаляване на млечната секреция с Dostinex
• Oxytocin

В много тежките стадии се прилага хирургично лечение и поставяне на дренаж.

Една от най-тежките форми на следродилна инфекция. По лимфен път процесът се разпространява към перитонеума. Развива се пелвиоперитонит и перитонит.

Пелвиоперитонитът е този перитонеум, който покрива като париетален лист малкия таз, двете илиячни ямки, матка, тръби и основата на яйчниците. При дифузен перитонит обхваща целия перитонеум. Ексудатът може да е серозен, фибринозен или гноен. Инфекцията често е смесена.

Причинители : Грам (+) пол. и Грам (-) отр. аеробни и анаеробни бактерии.

Грам (+) пол. са:

• Streptococus pyogeus
• Streptococus aureus
• Streptococus foecalis
• Neisiria gonorrhoea

Грам (-) отр. са:

• Esscherichia coli
• Proteusv
• Pseudomonas aeroginosa
• Klepsiela

Причини:

• Усложнение от sectio caesarea.
• Обостряне на възпалителни процеси в матката и нейните придатъци.

Три форми на перитонита:

• Ранен – инфекция след оперативна намеса.
• В резултат на ендометрит.
• При отпускане на шевовете на матката.

Клиничната картина протича със силни болки в корема, задръжка на газове, корем “дъска“, повишена температура, тежко общо състояние.

Диагноза

Параклинична, Рентген – нива.

Лечение:

• Пелвиоперитонит – консервативно
• Дифузен перитонит – хирургично се отстранява огнището – в случая матката, аднексите.

Генерализирана инфекция, която се разпространява по кръвен път.

Входна врата са раните получени при раждането. Основните форми са:

• Септикопиемия – периодично нахлуване на бактерии в общия ток на кръвообращението.
• Септицемия – постоянна циркулация на високовирулентни бактерии в кръвта. Тя е злокачествена.

Клинична картина

Протича изключително тежко с главоболие, болки в мускулите, възбуда с последваща апатия. Повръщане, диария, понякога с делириум. Температурата се покачва, втриса я, болната има сивкав цвят. Пулса е ускорен, мек, слабо напълнен. Наличие на диспнея, кашлица, анурия, албумин, нефрит. Прогнозата е лоша.

Лечение

• Масивни дози широкоспектърен антибиотик.
• Венозни вливания.
• Хепарин.
• Аналептици.
• Витамини.
• Преливане на плазма.

При много тежки случаи се прави:

• Интраутеринен антибиотичен лаваж.
• Интраутеринен кюретаж.
• Тотална хистеректомия по жизнени индикации.